Прочетен: 2219 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 05.09.2020 06:05
Правителството на Венецуела е подало в съд в Лондон съдебен иск срещу Bank of England да ѝ се освободи блокираното заради санкциите депонирано там злато на стойност 1 милиард щатски долара (930 милиона евро; 820 милиона паунда) за да се използва в борбата с коронавируса. Желанието на собственика на златото е паричната му равностойност да бъде преведена в Програмата за развитие на ООН (ПРООН) за администриране на закупуването на стоки като медицинско оборудване за борба с Covid-19. Венецуела за първи път се обърна към Bank of England в края на 2018 година. Министърът на финансите Симон Зерпа и президентът на Централната банка Каликто Ортега пътуваха до Лондон, за да поискат да бъде позволено на Венецуела да вземе златото си обратно. Банката отказва на искането.
Bank of England има вторият след Федералния резерв на САЩ по големина трезор на злато в света с приблизително 400 000 златни кюлчета. Централните банки на редица държави го използват за съхранение на националните си златни резерви и Венецуела е една от тях.
Обаче Върховният съд на Обединеното кралство се произнесе срещу иска на правителството. В решението на съда се казва, че Обединеното кралство "недвусмислено и категорично признава опозиционния лидер Хуан Гуайдо за президент", а не Николас Мадуро. Съдията Найджъл Теаре постановил : "Правителството на нейно величество признава г-н Гуайдо в качеството на временен конституционен президент на Венецуела и не признава г-н Мадуро за президент". "Няма основание за признаване на г-н Гуайдо за президент де юре и на г-н Мадуро за фактически президент". В същото време Британия има посланик във Венецуела.
Историята със златото на Венецуела има прецедент в историята – Малко преди началото на Втората световна война френското правителство тайно изнася по-голямата част от златния си резерв в Съединените щати. След края на войната Париж естествено иска да върне златото си. Us-американските власти обаче отказват : златото е било доставено при тях не от френското правителство, а от частни лица и фактът, че тези лица са действали по нареждане на правителството, не ги интересува. Френският президент Шарл де Гол изкупува срещу щатски долари 4 400 тона от благородния метал, тоест плаща отново за френската собственост.
В Индия през 1991 година има икономическо-финансова криза. Индийското правителство, за да избегне неизпълнението на задълженията си, изпраща осем тона злато в Bank of England за да получи кредит. След като върна дълга си, Индия си поисква златото обратно. Отказано ѝ е официално с обяснението, че уж е опасно да се връща злато (очевидно е напълно безопасно само да го отнесете в Лондон).
Според планът Маршал златото на Германия и други западноевропейски страни е изнесено в Съединените щати в замяна на заеми за възстановяване на Европа след войната. Германия само преди няколко години постигна възвръщаемостта на 50% от златните си запаси от САЩ. Така че митовете за "безвъзмездната" помощ на САЩ за Европа са фалшиви. Малко повече от половината от златните резерви на Италия също се държат във Федералната резервна банка на Ню Йорк и Bank of England, плюс малък процент в трезора на Берн в Швейцария.
Някои държави прогледнаха за наглосаксонската "коректност" и държат златото си у дома – Руската федерация, Китайската народна република, Република Турция, Република Иран.
Златните резерви на Българската народна банка не се знае къде се намират, а и никой не пита.
https://www.bbc.com/news/world-latin-america-52733299
https://www.bbc.com/news/world-latin-america-53262767
https://pogled.info/svetoven/sasht-i-velikobritaniya-prisvoiha-chuzhdo-zlato-ot-tsyal-svyat.117965
Тагове:
Галиция – ядро на европейската трагедия,...
© Евроколхоза : от прагматизъм към идиот...