01.09.2020г.

     В навечерието на Деня на Победата двама германци – министърът ва външните работа на Федералната република Хайко Маас и директорът на Института за съвременна история на Германия Андреас Виршинг в статия за списание Der Spiegel пишат : "Само Германия е отговорна за Втората световна война и Холокоста. Който сее съмнения за това и тласка другите народи в ролята на извършител, нанася несправедливост на жертвите".
Подходящо е статията да се публикува и днес – датата на началото на войната, което и правя.
"История без политика" : Никой друг ден не е оформил по-дълбоко нашата нова история от 8 май 1945 година. На този ден оръжията останаха безмълвни над гробовете на повече от 40 милиона загинали в Европа. Националсоциалистите управляват терора и убийствата на евреите в Европа. Този ден се превърна в ден на освобождение за милиони обезличени и преследвани, ден на възпоменание на жертвите, победа над несправедливостта.
На този ден германците плащат цената за това, че позволяват 30 януари 1933 година и за това, че не могат да се освободят после от националсоциализма. В руините на германските градове огромната част от хората гледаха към бъдещето със страх и отчаяние. 40 години отнеха на Рихард фон Вайцзекер да може да говори от името на германците за "освобождението" и да убеди мнозинството от западногерманското общество. Това стана възможно благодарение на борбата, макар и често съпътствана от болезнени неуспехи в осъждането престъпленията на националсоциализма след Втората световна война.
Този опит показва, че от историята могат да се извлекат уроци – особено от катастрофите. Фактът, че войната или престъпленията срещу човечеството никога повече не трябва да възникват от германска почва е неразделното ядро на германската външна политика днес. Застъпничеството ни за силна и обединена Европа, за правата на човека като универсална форма на човешкото достойнство, за основано на правила международно сътрудничество, отхвърлянето на германските специални маршрути – всичко това се подхранва от знанието за безпрецедентните престъпления на Германия през 20 век, които в Холокоста намериха своето най-чудовищно изражение.
Ако искате да зачертаете тази част от германската история днес, вие просто се подигравате на жертвите. Ограбвате достоверността на германската политика. Защото : самокритиката и самоувереността са взаимозависими. Нито една страна не е по-голяма от историята си.
Политиката без история е немислима за нас. Но как е обратното? Колко политика може да се вземе от историята? Можем да усетим колко тясно е взаимодействието между двете на практика във всяка международна среща. Виждането от 8 май се различава съществено.
В Русия и други страни от бившия Съветски съюз героите се почитат и краят на войната се отбелязва с паради на победата. 8 май се празнува и от западните съюзници. Все още сме благодарни на всички, които се бориха срещу нацистката диктатура.
8 май много ясно показва едно нещо : историята оформя кои сме, като хора, но и като нации. Още по-важно е да си честен с нея. Германското минало показва опасността от ревизионизъм, който заменя рационалното мислене с националните митове. Ето защо – а не поради уж морално превъзходство – ние германците, по-специално трябва да заемем позиция, когато нападнатите хора се превръщат в нападатели, а жертвите са извършители. Опитът да се пренапише историята по такъв скандален начин през последните няколко месеца изисква изясняване от нас, което не бива да е необходимо с оглед на неопровержимите исторически факти : Германия сама отприщи Втората световна война с нападението върху Полша. И само Германия е отговорна за човешкото престъпление на Холокоста. Който сее съмнения за това и тласка другите народи в ролята на извършител, нанася несправедливост на жертвите. Това тенденциозно експлоатира историята и разделя Европа и света.
Но как паметта за 8 май може да бъде закотвена в европейската памет по такъв начин, че да ни обединява? Това изисква две неща : готовността да включим перспективата на другите в собствените си спомени – болката на жертвите, както и отговорността на извършителите. И смелостта да се направи ясно разграничение между жертва и извършител, между мита и историческия факт. Да работим за това – остава претенцията и мисията на германската политика в работата с историята. Добре, че 8 май ни напомня за това.

https://www.spiegel.de/politik/deutschland/keine-politik-ohne-geschichte-a-d74deffe-c0f3-4ff7-a6af-dc713e74c6f3

Голяма полза има от това...

А ти какво правиш? Гадаеш по състояние на звездите, в което са били преди милиони години. Смешник.

Германия би трябвало да си е взела поуките от историята...

Даже прекалено.

С главен герой-ланския сняг!
Когато препуска с хамилата в пустинята и уискито - парцуца отдавна е привършило, вижда стена от триметров лански сняг Пришпорва хамилата към триметровата стена, а тя го плюе И му се чуди, що за тип е? Закъде се е разбързал, само пясък има на сто хоризонта напред!
Та, затова е много ревнив по отношение на снега Смята ,че някой му е скроил номер с него в пустинята и му го е свил!
Може и да е прав!?

Постоль съвсем пущинясал.

Да, ето едно степенуване:

ПУСТ - ПУСТиня- ПУСТ-ол

Да!

Дрън-дрън ярина! Основните виновници и подполвачи на Първата и Втората Световни войни са Англия и САЩ; Германия е тяхна маша, "другаря" Хитлер е доказано тяхна марионетка. Има купища архиви и документи по въпроса. Едни от доказателствата излязоха през последните години от архивите на ФБР. Това са докладни на агенти на ФБР, които докладват местонахождението на Хитлер в Аржентина след войната, придружени със снимки на фюрера от времето след войната! Никой обаче не реагира на донесенията, които са автентични и точни и забележете, НИКОЙ НЕ ПРОВЕРЯВА ДАННИТЕ И НЕ ТЪРСИ НАЙ-ГОЛЕМИЯ ВОЕННОПРЕСТЪПНИК?!? Това показва наличието на "политически чадър". Изводите за вас!........

Това че Германия е била "маша", не я оправдава. Това за живия Хитлер са легенди, разбира се.

"Европа" съвсем наскоро обвини Русия за ВСВ.

Ще дойде време да се извиняват.