Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11 16:23 - Тя и той
Автор: vaquero Категория: Тя и той   
Прочетен: 355 Коментари: 2 Гласове:
14

Последна промяна: 02.11 07:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
01.11.2018г.

     Тя и той

     Той, откакто установи, че цените в този квартален магазин за хранителни стоки са по-ниски, отколкото в другите магазинчета и рестото се връща до стотинка, започна често да го посещава, но не обръщаше особено внимание на персонала, който се състоеше от млади и работливи момичета. И така до деня, в който я забеляза.
Тя подреждаше стока на рафта и беше се повдигнала грациозно на пръсти за да достигне горните полици. Остана поразен. Как досега не я беше забелязал. Захласна се – спря се и може би повече от минута я съзерцаваше очарован. Тя стоеше в профил към него и ясно се открояваше благородното ѝ, одухотворено и умно чело. Макар облечена в прости работни дрехи, цялата излъчваше благородство. С друга премяна и в други исторически времена би била достойна за принцеса. Тези мисли му дойдоха в главата вече когато си беше тръгнал, в момента не можеше да разсъждава. Тя не даваше признаци, че е забелязала настойчивото му наблюдаване. Спокойно си вършеше работата и нехаеше за възторжения му поглед. А той, след като се осъзна, се зае с това, за което беше дошъл в магазина, но Тя беше се настанила трайно в мислите му.
Тръгна си за в къщи замислен – мислеше за нея. Защо Тя беше тъжна? Или така му струваше? Не, убеден е, че Тя беше тъжна. Пак се замисли, защо ли прекрасното момиче е тъжно. Не му подобава. Не го заслужава. Това дете трябваше да е весело и щастливо. И отново потъна в дълбок размисъл. Така неусетно се прибра.
Някак от само себе си той започна все по-често да посещава магазина. С влизането веднага търсеше с поглед нея и видеше ли я започваше да я съзерцава, както първия път, което можеше да се приеме за невъзпитано, но той не държеше сметка за общественото мнение. Ако не я видеше от първия път, обикаляше магазина, който се състоеше от едно по-голямо помещение и едно по-малко, в което нямаше видимост от входа, в търсенето ѝ. Не винаги я виждаше, понякога я нямаше, вероятно ѝ беше почивен ден. Веднъж установи, че Тя пребивава и в склада на магазина и предположи, че може да е нещо като отговорник на персонала, и не само заради това, а защото определено беше най-интелигентна от всички. Предположението му се потвърди по-късно.
Колко време продължиха тези мълчаливи и странни срещи, не знаеше. Един ден, приближавайки магазина, я видя застанала на тясната пътечка между щайгите с плодове и зеленчуци подредени до стената на магазина и тротоара. Застана в началото на пътечката. Забеляза, че лицето ѝ беше ведро, тъгата беше отстъпила от него. Зарадва се. Това беше желанието му – да е радостна и щастлива. Когато Тя тръгна да излиза, той застанал захласнат пред нея не се сети да ѝ направи път. Тя застана пред него на крачка разстояние с наведена глава. Понечи да вдигне поглед към лицето му, но не удържа и отново сведе глава. Мъжкото его у него надделя и той съзнателно не отстъпи, при което тя го заобиколи елегантно. Той продължи да стои на мястото си отнесен, докато се осъзна и влезе в магазина, но нея я нямаше вътре, беше потънала в склада. Това преживяване го развълнува дълбоко и даваше храна на мислите му до следващата среща.
В горещият и слънчев следобед отново отиваше към магазина с мисълта за нея. Излизайки зад ъгъла видя момичетата от персонала навън пред вратата, коментираха нещо. Тя отново беше на пътечката сред касетките с плодове и зеленчуци. Беше седнала. Застана в края срещу ѝ и се загледа, този път не директно в нея, а малко по-възпитано – в плодовете пред нея. След малко чу :

– Добър ден. Вдигна поглед и срещна очите ѝ. Замаян, потъвайки в тях, промълви :
– Добър. След което влезе в магазина, надявайки се Тя да го последва, което не стана. Влезе друго от момичетата. Това затвърди предположението му, че Тя е нещо като управител на магазина.
Взе за каквото беше дошъл и си тръгна. Отвън Тя разговаряше с две свои колежки, пушейки цигара. Лицето ѝ сияеше. Видимо беше щастлива. Беше си вързала косата на опашчица, при което се откриваше сладкото ѝ вратле. Пожела ѝ всичко хубаво и тя му отвърна. Тръгна си към дома потънал в море от чувства. Вървейки умислен си спомни за яворовото "Две хубави очи". Прибра се, намери стихотворението в интернет и го прочете няколко пъти.

"Душата на дете

в две хубави очи; - музика - лъчи

Не искат и не обещават те ... "

Това беше видял в очите ѝ. И беше готов да прости грехът ѝ, че пуши цигари. Не мигна до заранта. В мислите му постоянно бяха очите ѝ и гласът ѝ. Той, който е мълчалив и неразговорлив, изведнъж изпита потребност да разговаря с нея. Представяше си как се разхождат или седят в заведение и си приказват, приказват. Тя също не изглеждаше особено словоохотлива, така че не беше ясно, какъв разговор можеше да протече между тях. Но очите говореха повече от думите. Достатъчно беше да се гледат. Така си мислеше той. А Тя какво мислеше, щеше да се разбере по-късно.
След тази паметна среща му се наложи да отсъства три седмици от града. Когато се върна, отиде в магазина. Надяваше се да я види. Тя беше на щанда за сирена и колбаси. Като го видя пребледня, стоеше неподвижно и гледаше не виждащо пред себе си. Добре че нямаше клиент, щеше да се стъписа от видът ѝ.

– Здравей! – поздрави я.

– Здравей! – едвам промълви тя, без да мръдне и премести поглед.

Болка го прониза в гърдите. Сърцето му се сви. Разбра, че ѝ е причинил страдание. Почувства се виновен. Влязоха клиенти и той след като се повъртя като обран евреин, гузно се изниза от магазина. На излизане се извърна към нея, но тя беше му обърнала гръб.
Тръгна си умислен и разтревожен и отново не можа да спи. Обстоятелството, че не може да ѝ каже това, което искаше, го измъчваше. Страхуваше се да не я уплаши, да не я изложи пред колежките ѝ, които може да ѝ се подиграват и одумват. Не знаеше, какви са отношенията им, а добре познаваше хорската злоба и завист. Пазеше я инстинктивно. Беше вече извън магазина, когато се сети, че можеше да купи колбас или сирене и така да я заговори. Рече си : "Малко ум да имаш, ама навреме да ти идва". Но истината беше, че застанеше ли пред нея, губеше ума и дума.
При следващата им среща тя беше на касата. Когато той влезе, лицето ѝ грейна. В магазина имаше само една клиентка, която беше в дъното на помещението. Бяха сами и близко един до друг – разделяше ги само тезгяха пред касата. Поздрави я и добави :

– След като се поздравяваме, редно е да се запознаем, каза ѝ и добави името си.

Очакваше да му подаде ръка, за да я докосне поне за миг, но тя не го направи, а само каза името си. Гласът ѝ прозвъня в ушите му като камбанка. След това смотолеви, че ако с всеки, с който се поздравява трябва да се запознава …, но усети изречената глупост и се запъти засрамена към склада. В това време клиентката се приближи до касата и Тя се върна. Излезе въодушевен и окрилен. Прибра се радостен. Най-после си бяха проговорили и друго, освен поздравите, знаеше името ѝ и вече нямаше да поздравява анонимно момиче.
След тази среща започна да посещава магазина всеки ден. Поздравяваше я със "Здравей! ", тя му отвръщаше със същото и само толкова. Все не намираше удобен случай и повод да я заговори. Изпитваше и страх. Ако тя го отблъснеше, не знаеше как ще го преживее. Така продължи повече от месец. Времето си минаваше, а те при среща в магазина само си разменяха поздрави и погледи, които ставаха все по настоятелни и продължителни. Един път беше застанал пред витрината на млечните произведения и си избираше кисело мляко. Изведнъж усети присъствието ѝ до себе си. Видя ръката и да повдига една паднала кофичка с мляко. Понечи да я докосне, но се разколеба. Опита се да ѝ продума, но от устата му не се отрони реч. Можа само да се обърне към нея и да я погледне отблизо. Тя не помръдна. Отдалечи се тихичко. Ядоса се за нерешителността си. Осъзна, че не може да ѝ каже други думи, освен "Обичам те!", което щеше да прозвучи доста смешно в присъствието на млякото, сиренето и кашкавала. Времето минаваше, ситуациите се повтаряха все едни същи – "Здравей", "Всичко хубаво" и "Довиждане". Отношенията вече ставаха нетърпими, а той не можеше да се успокои и да ѝ каже нещо различно – да определи среща, да я покани на кафе. Усещаше, че ще настъпи експлозия, и развръзката нямаше да бъде щастлива. Усещането му се потвърди. Прибирайки се един понеделник късно вечерта, се отби в магазина и попита едно момиче от персонала дали Тя е тук. Момичето отговори, че Тя им е шефка и си тръгва по рано – в седемнадесет часа. На следващия ден във вторник дойде пред магазина и седна малко встрани на една пейка. В посочения час Тя излезе от магазина, елегантно облечена. Стори му се, че го забеляза. Той не можа да извика името ѝ, нямаше смелост и да я настигне. Проследи я и видя от разстояние, че отиде на автобусната спирка и се качи на автобуса. Преди да се качи на автобуса Тя погледна към него и на него отново му се стори, че го видя, въпреки значителното разстояние между тях. На следващият ден в сряда отиде в магазина. Видя я да стои между двете помещения и се запъти към нея по тясната пътечка. Преди да стигне до нея Тя го забеляза и изпревари. Тръгна към него. Вместо приятелското "Здравей" му каза безличното и неутрално "Добър ден". Разминавайки се, го гледаше в очите. Очите ѝ пръскаха искрици омраза. Усети го физически. Той проследи погледът ѝ отнесено и влюбено, както в първите дни, когато я съзерцаваше. Тя мина покрай него и се прибра в склада. Остави го да размишлява. В четвъртък я потърси в магазина. Като не я видя, попита касиерката дали Тя е на работа. – На работа е – отговори касиерката.

– Извикайте я – помоли.

– В момента я няма, ще дойде по-късно, поля го с ледена вода касиерката, но не уточни след колко време ще дойде. Тръгна си тъжен. Вечерта в седемнадесет часа отиде на спирката. Искаше приятно да я изненада. Тя обаче не се появи. Беше отчаян. Започна да премисля разни варианти за не появяването ѝ. В петък смутен и тъжен отиде в магазина. Докато се помайваше пред касите, изведнъж тя излезе от склада, застана пред него, каза му "Здравей! " и го погледна открито в очите. Очите ѝ казваха : "Твоя съм! ". Сега пък все едно го обляха с вряла вода. След това Тя отиде в дъното на магазина, където започна разговор с едно момиче. Той я последва. Изчака да свършат разговора, зяпайки по лавиците. Разговорът приключи, тя се обърна и отново се озова пред него. Погледна го със същият открит поглед. Той успя само да промълви думите, които предварително беше си наумил :

– Не се сърди. Всичко е обяснимо.

Тя наведе глава, казвайки :

– Нищо не разбирам. И отмина към склада. Осъзна, че отново се разминават.

Вечерта отново се поби на спирката. Тя отново не се появи. Беше съсипан. В събота и неделя постоянно прехвърляше в съзнанието си всички срещи и разговори от самото начало, без да е в състояние да предприеме, каквото ѝ да е действие. Хрумна му идея, какво да прави в понеделник. В събота срещу неделя не мигна цяла нощ. За беда, поради смяната на часовото време, нощта се удължаваше с един час. Едвам издържа до шест часа и стана. В главата му постоянно се въртяха мисли как да приложи идеята си на практика. Неделята беше кошмар. Искаше му се час по скоро да дойде понеделник. Не можеше да стои на едно място, не му се ядеше, беше силно изнервен. В понеделник се облече прилично, подобаващо за контролен орган, и се запъти към магазина. Като наближи, видя че Тя е отвън и разговаря с други две колежки. Беше обърната към него. Като го видя го погледна в очите, тъжно и с очакване. Приближи, поздрави всички, обърна се към нея и каза :

– Шефке, ти ми трябваш.

Тя влезе в магазина и той след нея.

– Имате ли място, където можем да пишем, маса, стол? – попита. И добави – Има оплакване.

Няма такова място – отговори му.

Ела, кажи. И го поведе навътре в магазина, където нямаше хора.

В колко часа приключваш работа? – попита той, измествайки разговора.

Тя вдигна кокетно очи нагоре и уж безразлично отговори :

– Различно. И на свой ред попита, какво е оплакването.

Той пропусна покрай ушите си въпросът ѝ и я запита в колко часа да я чака.

– Не  знам. Не мога да кажа. И отново попита за оплакването.

Не мога да кажа, усмихна се той и категорично определи срещата – в пет часа на автобусната спирка. Купи хляб и си тръгна. Тя мълчеше уплашена.
В 16:59 часа беше на спирката. Стоя там до 19:01 часа. Тя естествено не се появи, а той премръзна. На връщане към дома мина през магазина – нямаше я. Започна да става суеверен. Мина му през ума, че ако Тя се сети, ще му каже, че в пет часа (сутринта) е била на спирката, а него го е нямало и щеше да бъде права. Смя се като ненормален и от сърце. Във вторник не можа да се отбие в магазина. Страдаше, защото знаеше, че и Тя страда.
Времето си минаваше, а те все така оставаха раздалечени и не можеха да изкажат вълнуващите ги чувства. Веднъж, както стоеше отнесен под навеса на автобусната спирка, надникна към предната врата на спрелият тролейбус и я вида да се качва. Бързо я последва, стреснат, че щеше да я изпусне. Уви. Тази среща не ги сближи, даже породи напрежение помежду им. Той не беше убедителен, а тя беше притеснена.
Настъпи зимата. Между тях се случиха много неща, но така или иначе не можаха да стигнат до разговор. Разменяха си влюбени погледи и само толкова. Имаше и ревност и отбягване от нейна страна на срещите с него в магазина. Той много пъти я чакаше по различно време на спирката или в близост до магазина, чака и на 31-ви декември, а тя все не се появяваше. Той измръзваше и се прибираше в къщи. Суеверието му се засили. Все пак имаха една среща, макар и от разстояние.
Той стоеше в студената зимна вечер в близост до магазина. Тя излезе и като го видя тръгна в противоположната посока към съседния магазин, застана до вратата и погледна към него. Той също гледаше към нея. Гледаха се, но никой не пристъпваше към другия. Той не искаше да пристъпи, защото това означаваше Тя да избяга от него, като влезе в магазина. След като осъзна това, той обърна гръб и си тръгна. Беше премръзнал. За известно време преустанови чаканията си.
Измина половин година от запознанството им. Настъпи пролетта и времето се затопли. Тя все повече започна да се задържа извън склада и магазина. Виждаше я почти всеки ден. Реши да поднови висенията на спирката и пред магазина. Мина седмица, докато приведе намерението си в действие – резултатите от предишните опити за сближаване отнемаха силите и самоувереността му.
Отиде към 18 часа и седна до магазина на една от поредицата пейки. Погледът му беше вперен във вратата на магазина. Стоя до към 19 часа, а Тя не се появи. Прибра се.
В събота отново отиде към 18 часа. Влезе в магазина. На работа беше една от касиерките, за която имаше наблюдения, че е най-близка с Нея и е в течение на романа ѝ.
Друг човек от персонала не смееше да пита, защото не знаеше отношенията им.
Попита я : "Моето момиче тука ли е?". "Не", отговори му касиерката. "Тръгна ли си?" "Да" – прозвуча безмилостно отговорът. Беше отчаян. Суеверието му се засили.
Никога досега не я беше срещал да си отива, когато отиваше към магазина след 17 часа.
В понеделник не можа да я потърси. Във вторник отиде по-рано с надеждата да я види. Влезе в магазина. Освен него нямаше други клиенти. Нямаше план за конкретни покупки, а когато нямаше какво да купува си купуваше шоколад или нескафе, колкото да не излиза с празни ръце. Докато разглеждаше шоколадите, Тя се показа от склада, погледнаха се влюбено, тя сведе очи и се прибра обратно. Беше окрилен. Отиде на спирката. Стоя до 18:30. Тя отново не се появи. Прибра се. Беше изнервен до краен предел.
В сряда не можа да я види. В четвъртък тръгна към магазина с твърдото намерение да я види и даже да поговори с нея, ако тя се съгласи, разбира се.
Влезе в магазина. Неговият човек, "добрата" касиерка, на която не знаеше дори името, беше на смяна, но не на касата, а на щанда за сирена и колбаси, което беше по-доброто за него, защото там не се трупаше опашка и беше по-спокойно. Освен това имаше намерение да купи сирене. Пред него имаше един клиент, след което останаха само двамата. След като поръча сиренето, попита с надежда :

– Шъ – ефчето тука ли е?

– Няма я – поляха го със студена вода за трети път от запознанството им.

– Все се разминаваме, продума унило. И имаше основание, защото досега три пъти беше питал това момиче за нея и трите пъти му беше отговаряла, че я няма.

– Така е – отговориха му съчувствено. Явно момичето имаше отношение към любовта на двамата. Купи, каквото трябваше да купува и си тръгна натъжен. Намеренията му отново се провалиха. Всичко му беше криво. Неговият "агент" сред персонала щеше да е на работа чак след два дни. Дотогава трябваше да разчита на случайни срещи.
В петък и събота срещи не се случиха. С нетърпение чакаше да дойде понеделника, когато "добрата" касиерка щеше да е на работа и Тя, ако нямаше извънредна ситуация, също. Всичко беше премислил, само трябваше на своя въпрос да чуе отговор "Да". И пак не мигна цяла нощ в неделя срещу понеделник. Да, обаче нещата не се получиха, както на него му искаше, което трябваше да се очаква по Закона за всеобщата гадост.
С влизането си в магазина се озова очи в очи с нея. Погледът ѝ беше делово-безразличен, но забеляза и някакъв страх. Гледаха се само миг, след което тя се обърна и влезе в офиса. Отношението ѝ го разтрои. Не знаеше, какво да мисли. И все пак реши да попита "добрата" касиерка, която беше на щанда за сирена и колбаси, само и само да чуе думите "Тука е".
Отговорът беше : "Тука е, но си има работа". Не настоя за среща, беше забелязал нейната отдаденост в работата и беше убеден, че ще откаже.
Прибра се умислен. Започна да търси причината за поведението ѝ. Градеше различни хипотези и все не стигаше до удовлетворение. Знаеше, че жените не могат да бъдат разбрани, знаеше, че и не трябва да бъдат разбирани, а просто да бъдат обичани. Обичаше я и затова страдаше. Прие един вариант за поведението ѝ, който го успокояваше и така заспа уморен от безсънната нощ.
Във вторник не можа да я види. В сряда я видя, но имаше ревизия и само размениха погледи. В четвъртък "неговата" касиерка беше на работа. С влизането си в магазина се срещна с нея.

– Помоли Ева да ми отдели три минути, рече ѝ.

–Ама то, нея я няма в момента – беше отговорът.

– Ще се връща ли?

– Не знам. Не мога да кажа.

Излезе от магазина отчаян. Все пак за тази седмица му остана петъкът.
Да, ама и в петък не стана това, което му се искаше – да разговаря насаме с нея.
Като влезе в магазина ги завари двете с "добрата" касиерка. Тя подреждаше бира в един голям нов хладилник, а колежката и подреждаше в хладилната витрина друга стока. Влезе. Поздрави я, а след това и колежката ѝ. И двете не отговориха на поздравите му. Обстановката стана тягостна. Стори му се, че след като влезе и Тя го вида, се ядоса. Това прочете в погледа. А може би е била изморена и затова ядосана – не беше лесно за слабото момиче да напълни такъв голям хладилник с малки бирени бутилки.
Повъртя се в дъното на помещението и след това отиде до нея. Не беше удобно да я моли за разговор. Хрумна му друго, за което реши, че ще разведри обстановката.

– Искам да попитам. Целувки продавате ли, защото не открих? – обърна се към нея.

– Провери! – отговориха му строго.

– Къде? Никъде не видях.

Колежката ѝ се захили невъзпитано.
"Оф!", изпухтя с досада. Отиде до отсрещния щанд и му подаде кутия с целувки. Благодари и рече : "Искам още". "Няма! Тези са последните." – беше отговорът и продължи да реди бутилки в хладилника.
Той се замота в дъното на помещението да си вземе яйца. Междувременно Тя приключи работата с хладилника, обърна се с лице към него свела леко клепки, говорейки с някакъв доставчик на стока. Стоя секунда-две, след което се обърна с профил към него, продължавайки разговора си. След малко излезе от помещението.
Тръгна си удовлетворен, беше му проговорила. Защото от месеци не отговаряше дори на поздравите му. Явно спазваше някакво поведение пред колежките си.
В събота я завари пред магазина, но обстановката беше такава, че Тя се направи, че не го вижда, обърната с гръб към него. Той пък, докато си избираше зеленчуци, я гледаше.
Една вечер реши да стои на спирката докато Тя се появи някъде към 20.30 часа. В същото време пристигна и тролейбусът. Тя веднага се качи на него и той след нея. Тя застана в средата на превозното средство свела глава. Той приближи, каза ѝ здравей и смело я хвана за ръката. Тя потръпна и понечи да дръпне ръката си, но усилието и беше толкова слабо, че почти не се усети. С това завърши една епоха от запознанството им. Започваше нова.

image




Гласувай:
14
0


Вълнообразно


1. radostinalassa - Ще има ли втора част?
01.11 17:44
Този човек е много упорит. Има явно достатъчно ниво на тестостерон.
цитирай
2. vaquero - До 1. radostinalassa
02.11 07:03
Няма да има продължение. Отношенията между тях вече не са публични.
цитирай
3. hloris - Дискретност....браво,но няма ли все пак да повдигнете завесата,след като тя е толкова плаха-като кошута??
04.11 19:02
vaquero написа:
Няма да има продължение. Отношенията между тях вече не са публични.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vaquero
Категория: Забавление
Прочетен: 101831
Постинги: 48
Коментари: 1212
Гласове: 3102
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930