Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2020 21:40 - МАТЕРИЯ, ЕВОЛЮЦИЯ - СЪВЪРШЕНСТВО
Автор: begetron426 Категория: Технологии   
Прочетен: 923 Коментари: 0 Гласове:
17

Последна промяна: 25.01.2020 11:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Една от вечните теми на философията представена на конференцията на световния ден на философията във В. Търнаво, 21.11.2019 г.


МАТЕРИЯ, ЕВОЛЮЦИЯ - СЪВЪРШЕНСТВО
ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ
Резюме.
Съществуването на света е възможно само като обективна относителна материална реалност на структурите и формите на материята, а тяхното развитие има необходимост от празно пространство. Логично е това празно пространство да бъде неограничено, за да може да съществуват двете форми на движение: физичиско и еволюционно, необходими за прогресивно развитие. Такова неограничено празно пространство е само Абсолютното или Безкрайното пространство, в което е възможно безпрепятствено еволюционно развитие на материалните структури и форми. Така че обективните, относителни материални структури и форми, съществуват и се развиват в Абсолютната празнина, или Абсолютното нищо, синоним на Нематериалното безсвойствено празно пространство.
Следователно въпросът е, как е възможно или невъзможно, съществуването на Съвършенството? Съвършена система може да бъде само такава система, която е 100 % завършена и съдържа Всичко. При Абсолютното празно прастранство е невъзможно съществуване на Съвършенството, защото няма съдържание. Запълването на Абсолютната празнина с относителните структури и форми на материята ги прави абсолютни по брой с възможност за безкрайно еволюционно развитие и разнообразие. Такава безкрайна система е незавършена система, която е в процес на развитие, което я прави несъвършена, защото процеса на развитие продължава и не съдържа Всичко.
Остава последната най-невъзможната възможност за Съвършенството, да бъде относителна система, която е завършена. Завършената Относителна материална система е ограничена, крайна и конкретна и е пълно отрицание на Съвършенството.
 

MATTER, ЕVOLUTION - PERFECTION
Cvetan Pavlov Ivanov
Summary
The existence of our world is possible only as an objective, relative material reality of structures and forms of matter as their development requires an empty space. It is logical for this empty space to be unlimited, so the both types of movement can exist: physical and evolutionary, that are necessary for progressive development. Such unlimited empty space is only the Absolute or an endless space without obstructions for evolution of material structures and shapes. So the objective, relative material structures and forms exist and evolve in an absolute empty space.
Here is our question - is it possible or impossible existence of Perfection? A perfect system can be only such a system that is 100% complete and contains everything. In an empty space is impossible existence of Perfection because there is no content. Filling that space with relative structures and forms of matter makes them imperfect with possibility for infinite evolutionary development and diversity.
Such an endless system is not finished and it is in constant development, which makes it uncompleted because this development continues and does not contain Everything. Remains the last and most impossible opportunity for the Perfection - to be a relative system that is complete. Complete Relative material system is limited and finished that is a complete denial of perfection.


МАТЕРИЯ, ЕВОЛЮЦИЯ - СЪВЪРШЕНСТВО
ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ

С възникването на разума при човекът, той започнал да приспособява заобикалящата среда към себе си като я преобразува и се развива. Вглеждайки се в далечното и непознатото, Разумния човек започва да си задава въпроси: колко е далеч, колко е голямо и мога ли да го докосна, за да боравя с него, както правя с близкото около мен? Не успял да го докосне, нито да отговори на въпросите, но успял да създаде категории, с които да мисли, за да го търси и определи. Така се родили противоположните категории без средно между тях: материя и нематерия, материя и антиматерия, частица и античастица, крайно и безкрайно, относително и абсолютно, определено и неопределено, ограничено и неограничено, обективно и субективно, нещо и нищо, несъвършено и съвършено, хаос и ред, асиметрия и симетрия, неравновесие и равновесие, еволюция и инволюция, анализ и синтез, структура и форма, празно и пълно и мн. др., които обогатили и усъвършенствували човешкото мислене необходимо за търсене и доказване на действителността и разгадаване на непознатото.
Материята съществува обективно и се развива от по-простото към по-сложното, независимо от мислещия човешки разум, независимо от каквото и да е друго съзнание. Защото съзнанието като притежание на мислещ разум, е необходимо да бъде, колкото се може по-далеч от материалната първична простота, което прави съзнанието сложно, а материята неразумна. Простотата на Първичната материална субстанция, е възможна само като обективна безструктурна неделима по-нататък система като частица, която има своя противоположна същност и не може да бъде сътворена и унищожена, поради безструктурността си. Защото на унищожене подлежи само нещо, което има структура и форма, която може да бъде разрушена. Така че следствие от неразрушимостта на Материалната субстанция е нейната несътворимост.
Следователно неделимата Материална субстанция е несътворима, неунищожима и неразумна, с потенциал от свойства за еволюционно развитие от по-простото към по-сложното като структури и форми на света. Затова съществуването на света е възможно само като относителна обективна материална действителност на структурите и формите на материята с определена плътност свързваща масата с геомитричното пространство, а тяхното еволюционно развитие има необходимост от съществуване на празно пространство. Защото при липсата на празно пространство ще съществува Абсолютна плътност забраняваща физическото и еволюционното движение, нeобходими за съществуването и развитието на света. Ако съществува само Абсолютната празнина, тя ще бъде отрицание на каквато и да е плътност и ще се окаже синоним на Нематерията, която също е забрана за съществуването на света.
За да съществува и се развва света е необходимо: 1. Първична наделима субстанция като Материя с активен понтециал, определяща съществуването на корпускулярна микроплътност. 2. Абсолютна празнина като Нематерия без активност, определяща липса на плътност. Така неделимата Материална субстанция с Абсолютна корпускулярна микроплътност ще съществува като обективна реалност на физически неделими материални точки (частици) с определени потенциални свойства за взаимодействия между тях, протичащи безпрепятствено в безсвойствената и неактивна Абсолютна Нематериална празнина.
Един такъв хипотетичен модел е безкрайното Космическо пространство запълнено със съществуваща и развиваща се относителна материя. Така еволюционното развитие има възможност да съществува начало и да протича, от най-простото към по-сложното, вечно в празнината на безкрайното космическо пространство, или от неделимата Материална субстанция към раждането и усложняването на структурите и форми на материята.
Необходимостта от начало, за съществуването и развитието на материята, е невъзможно без неделимостта като ограничение. Защото вървенето към безкрайната делимост на материята се превръща в невъзможност за съществване на начало. Другата необходимост е това начало като Материална субстанция, да е с определена корпускулярна плътност и потинциални свойства за развитие, което да предполага неговата несътворимост и неунищожимост. След като съществува такова логично неделимо безформено начало, което да процесира външни контакти, водещи до определено взаимодействие и връзки се стига първичната неразумна структура на материята. Тази структура сътворена от взаимодействията протекли между многобройните ниделими частици (неделимите Демокритови атоми) на Материалната субстанция е първата стъпка на еволюционното развитие от най-простото към по-сложното или раждане на първичната материлна структура. Така с усложняването на материята се раждат нейните структури и форми и възможността за тяхното унищожение, или ражда се смъртта от неразумната материя.
По нататък, материалните струкури и форми се развиват прогресивно като си взаимодейсват чрез новите свойства получени от условното усложнение на Материалната субстанция. Чрез усложнението си, материята има възможност за безкрайно развитие и разнообразие на структурите и формите, за което е необходимо Абсолютна празнина. Космическото празно пространство я осигурява. Така че материалното развитие да върви от най-простото към по-сложното, което е възможност за нейното прогресивно неразумно еволюционно развитие и запълване на Космическото пространство с многообразието на струтурите и формите.
От хипотетичния модел изложен по-горе, може да се направи основен извод, че съществуването на света е възможно само като обективна относителна материална реалност на структурите и формите на материята, а тяхното еволюционно развитие има необходимост от празно пространство. Логично е това празно пространство да бъде неограничено, за да може да съществуват безпрепяствено двете форми на движение: физичиско и еволюционно, необходими за прогресивното еволюционно развитие. Такова неограничено празно пространство е само Абсолютното или Безкрайното празно пространство, в което е възможно безпрепятствено еволюционно развитие на материалните структури и форми. Така че обективните, относителни материални структури и форми, съществуват като корспукулярни целостни системи и могат да се развиват в Абсолютната празнина, или Абсолютното нищо, синоним на Нематериалното безсвойствено празно пространство.
Предложения по-горе хипотетичен модел, в който света е несъвършен, защото еволюционното развитие се движи от простото към сложното и всички процеси се извършват в безличната празнина. Автоматично следват въпросите: Защо света е такъв, има ли смисъл и бъдеще без замисъл, след като материята и празното пространство са неразумни, самоорганизирани и самоуправляеми при своите взаимодействия за развитие и съществуването на света?
За да се постигне отговора на възникналите въпроси е необходимо изясняване на същността на относителните, крайни целостни структури и форми на материята и Абсолютната, безкрайна единна празнина. Относителните матерални структури и форми са ограничени, крайни и конкретни целостни системи, изградени от определени елементи, което ги прави несъвършени и разрушими. Абсолютнато единно пространство е безкрайна и неограничена бездиханна празнина, без елементи, свойства и процеси, и е неразрушима. Защото тя има само едно свойство да бъде безкрайна празнина, което е синоним на Абсолютното нищо, или на Нематериалнато. Затова Абсолютнато празно прастранство също е несъвършено, защото е съвършено само в своето несъвършенство да бъде отрицание на всичко друго.
Следователно в съществуването, развитието и управлението на света има смисъл, но няма замисъл, което го класифицира като единствената възможност да съществува, да се развива, да бъде управляем и разбираем. Липсата на замисъл е следствие от неделимостта, несътворимостта, неунищожимостта и неразумността на материята от която е изграден света, и празнината, в която е потопен, за да има прогресивно еволюционно движение и развитие.
Логично е неделимата Матералната субстанция да е несътворима и неунищожима като Абсолютна корпускулярна микроплътност, или като материални микрочастици и античастици, запълващи безкрайната Космическа празнина. Защото никой не може да сътвори Абсолютна микроплътност като частици и античастици, и при това в безкраен брой изпълващ Космическото пространство. Първата невъзможност, е че няма откъде да вземе толкова много матетерия и антиматерия за построяване на микроплътността на частиците и античастиците, защото като абсолютна, строежа и би трябвало да продължи вечно. И второ като безкраен брой микроструктури запълващи Космическото празно пространство, ще бъде също незавършена система във вечно развитие. Затова остава единствената възможност да бъде несътворима неунищожима и несъвършена, защото е първична простота, за да съществува света и да има начало, и неговото еволюционно развитие да върви от по-простото към по-сложното.
Размишленията за материалното и нематериалното се зараждат още в зората на философията в Древна Индия, където индийските мъдреци приемат четирите елемента: Земя, Вода, Въздух и Огън за материални, а петия елемент Ефирът за нематериален. Аристотел върху тази основа узаконява Етера като Празно пространство, а Айнщайн превръща Етера в реален материален континуум - Вакуума. Лао Дзъ от върха на съзерцателната философия се доближава до същността на празнотата и пълнотата на света: "Ето защо изгодата идва от онова, което го има: полезността от онова , което го няма ." (Лао Дзъ, 1994, 15). Празнотата съдържа полезното, а пълнотата ползата, или относителната празнина на един съд е полезна, защото може да я запълним с нещо, което да използваме. Абсолютната Нематериална празнина е полезна за материалния свят, защото може да бъде запълнена с материя, което носи най-голямата полза на света, за да съществува и се развива. За първопричината Тао, Лао Дзъ пише за нещо - като за нищо, защото: "...то е отвъд формата...Непрекъсната линия неописуема. Тя се връща към нищото. Форма на безформието...". (Лао Дзъ, 1994, 18). Велико прозрение...!!!
Сътворението и унищожението на Абсолютното празно пространство, Абсолютното нищо, също е невъзможно, поради това че то е безкрайна празнина, за чието сътворение и унищожение е необходима вечност. Другата невъзможност, е че пред Абсолютната празнина е невъзможно нещо да съществува и празнината не може да бъде внесена от вън, защото я няма извън нея, което обезсмисля нейното сътворение и унищожение. Затова между безсмислието на вечното сътворението и вечното унищожението е възможен компромис за вечното съществуване на Абсолютното нищо, което е най-ниското стъпало на съществуването на света, без необходимост от развитие. Поради тази негова празна същност, то е съвършено в своето несъвършенство, или е Абсолютно несъвършенство, което е възможност света, Космоса да съществува и да се развива вечно в него.
След като във фундамента на света стои Абсолютното несъвършенство като Абсолютно нищо, следователно ще възникне въпросът накъде върви света в своето евалюционно усложнение и развитие и възможно ли е съществуването на Абсолютното Съвършенство?
Абсолютно Съвършена система може да бъде само система със съдържание, без процеси в нея, която е 100 % завършена и съдържа Всичко, противоположна на Абсолютното Нищо. Защото при Абсолютното празно прастранство е невъзможно съществуване на Съвършенството, защото няма нито съдържание, нито процеси и завършеност като е синоним на Абсолютното нематериално несъвършенство.
Запълването на Абсолютната празнина с безкраен брой несъвършени първични неделими частици и античастици на Първичната субстанция, която ражда безкраен брой несъвършени относителни структури и форми на материята и антиматерията, а от тях и други по-големи, конгломерати, което е възможност за вечно еволюционно развитие и разнообразие на света.
Следователно такава Абсолютна система с безкрайно развитие, е незавършена, защото е в процес на развитие, което я прави несъвършена, поради това, че процеса на нейното развитие продължава вечно и не съдържа Всичко.
Остава последната най-невъзможната възможност за Съвършенството, да бъде относителна система, която е завършена, цялостна и крайна. Завършената Относителна материална система е ограничена, крайна и конкретна с възможност на относителни процеси извън нея и вътре в нея, което е пълно отрицание на Съвършенството.
Най-важната предпоставка за забрана на Абсолютното съвършенство се съдържа в неговото безсмислие за съществуването и развитието на света, който има необходимост от безплътната несъвършена празнина на Нематериалното нищо и зърнестата плътност на относителното Материално нещо.
Основен извод, е че материалния свят, който съществува и се развива е Несъвършен, и се явява като Парадоксален и Оксимороничен, поради това, че е Тетралектичен, а той е Тетралектичен, защото всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят. Затова крайното и безкрайното могат да бъдат Относителни и Абсолютни.
Крайното е Относително, защото е ограничена, определена конкретна цялостна система, която има само един център и външна и вътрешна страна, но е абсолютна по-брой запълваща безкрайната празнина на Космическото пространство. Безкрайното е Абсолютно, защо е неограничено, неопределено и всяка точка в него е център и няма външна стена, но същевременно е относително, защото е запълнено с безкраен брой относителни системи на материалните структури и форми, които насичат и ограничават единството на неговата вътрешност. От друга страна крайните материални структури и форми не са затворили кантовото ,"нещо в себе си", а са затворили в себе си определена част от празнината което я превръща в относителна, която Е. Торичели и Паскал закономерно са разкрили и доказали, че съществува.
Е. Кант във втората част на "трансцендентална диалектика" в "Критика на чистия разум", критикува разума като разкрива неизбежността на логическите противоречия, които той счита за субективни, илюзорни и неразрешими. От така представената от Кант илюзорна диалектика, той извежда четири неразрешими антиномии на "чистия разум", за да ги определи като субективна логика на илюзийте. Те са представени от него като теза и антитеза:
1. Светът с оглед на времето и пространството има начало (граница). Светът с оглед на времето и пространството е безкраен.
2. Всичко в света се състои от простото. Няма нищо просто, а всичко е сложно.
3. В света има причина чрез свободата. Няма свобода, а всичко е природа.
4. В редицата на причините на света има някаква необходима същност. В тази редица няма нищо необходимо, а всичко е случайно."(Антология 2, 1996, 79; Гановски, 1973, 254; Иванов, 2007, 43).
Допускането както на свят без противоречия, така и свят с неразрешими противаречия, забранява неговата съществуване, а съществуването на какъвто и да е разум в такива светове е безсмислено. Въпреки "транцендаталната диалектика" на Кант със субективните, илюзорни и неразрешими противаречия, такъв антиномичен, парадоксален свят обективно съществува, но в него го няма кантовия "чист разум" и противоречията са разрешими. Защото в него съществува обективно несъвършения Човешки разум, със субективно мислене, който произхожда от обективното съществуване и еволюционното развитие на неразумната и несъвършена материална действителност, която е негов "замърсител" и катализатор. Именно в това се състои смисълът на съществуването и развитието на разума, да разкрие и обясни истиската същност на противоречивото парадоксално съществуване и развитие на Материалния свят, като самия той е парадоксален. Защото парадоксалното удвояване при него на обекта и субекта, е отбелязано още от Спиноза, продължено от Фойербах и разкрито от Тодор Павлов: "А всичко това ще рече: първо, човек като обект на познанието, взет и като продукт на "природното" цяло и като част от същото, носеща в себе си "природното цяло", е едновременно обект и субект на собственото си мислене"..." т. е. едновременно се проявява като обект, и като субект на познанието." (Павлов, 1962, 145).
Парадоксите на света в който живеем са забелязани и разглеждани още по времето на древните философи, пръв, който работи над тях е Аристотел, но и до днес не е намерено тяхното обяснение, а парадоксите са безбройни: парадокса на Ахил и костенурката, на движещата се стрела, парадокс на близнаците, на бръснаря, дилемата на крокодила, на Хенкел, на слабото Слънце, на осъдения на смърт, Демонът на Максуел, лампата на Томсън, момче или момиче, на дядото, на Галилей, на безкрайната сила, на Журден, на временния кунтур, на Бурадиновото магаре, на Мур, на Ръсел, на Ферми, на Айщайн-Падолски-Розен, на квантовия гълъб, Котката на Шьодингер, на неопределеността и мн. др. Това изобилие на парадокси от всички области на познанието, предполага, че са рожба на всеобщ закон, който може да ги обясни и да изясни тяхната роля в същността на света.
Парадоксалността, антиномичността, оксимороничността на света, са обяснени в "Тетралектика на природата", свързани с Тетралектичността на света, или удвоения брой на Диалектичните противоположности като антиподи: противоположности и антипротивоположностти. Така с Тетралектичния подход се решава въпроса с Антиномийте на Кант, като се намира причината за тяхното съществуване, която причина забранява Абсолютното съвършенство и узаконява относителната обективна материална действителност като възможна реалност за съществуването, развитието и разбирането на света.
Сава Петров допуска в "Логическите парадокси във философската интерпретация", че виновник за антиномичните противречия и порадоксите, може да бъде несъвършенството на нашето мислене, или още неоткрити обективни закони:
"И все пак въпреки безоблачните хоризонти някакви скрити съвършенства на нашето познание или може би още по-скрити закономерности на обективния свят са подготвили коварната клопка" (Петров, 1971, 108). С. Петров е оптимист като допуска, че все пак антиномичните противоречия са разрешими: "Няма още такъв случай специалисти от частна наука да са допуснали, че логичиски противоречиви теории или логически противоречиви съждения могат да изразяват трайни истини на обективния свят. По изключение се допускат съжителство на взаимно изключващи се истини, прилагани при едно и също отношение при незрели теории характерно за преходен период" (Петров, 1971, 195).
Така че в клопката на антиномичните противоречия закономерно се влиза и закономерно се излиза, поради устройството на света от Тетралектичните пртивопложности.
Ще завърша с казаното от Леонардо да Винчи: "От всички неща, най-велико е нищото". Защото преди него не може да има нещо, а след него има само вечен стремеж към Всичкото без да може, да бъде постигнато. Затова е: "Силен оня разум, който знае, че Съвършенството не съществува, но прогресивно се развива с копнеж към него" (Иванов, 2007, 4).

Литература
1. Антология 1. 1994. Европейска философия ХVІІІ - ХІХ век, том 1. София: Климент Охридски
2. Антология 2. 1996. Европейска философия ХVІІІ - ХІХ век, том 2. София: Климент Охридски
3. Бострьом, Ник. 2018 Свръхинтелект: посоки, опасности, стратегии. София: Изток Запад
4. Василев, Николай. 1986. Как е възникнал човекът? София: Наука и изкуство
5. Глой, Карен. 2004. Разбиране на природата. История на човешкото мислене, 1 том. София: Кибея
6. Гановски, Сава. 1978. Кратка история на философията. София: Наука и изкуство
7. Енгелс, Фридрих. 1975. Диалектика на природата. София:
8. Ешкенази, Анри. 1977. За парадоксите в логиката. София: БАН
9. Иванов, Цветан. 2007. Тетралектика на природата. Противоположно на противоположностите. Механизъм на еволюцията. София: Рал Колобър
10. Лао Дзъ. 1994. Тао Те Кинг: Книга за Пътя и Неговата Сила. София:
11. Медников, Борис. 1982. Еволюцията днес. София: Наука и изкуство
12. Павлов, Тодор. 1962. Теория на отражението. София: БАН
13. Петров, Сава. 1993. Доминанти във философията и науката. София:
14. Петров, Сава. 1971. Логическите парадокси във философската интерпретация. София:
15. Подолни, Р. 1988. Нищото, наречено нещо. София:
16. Сивилов, Л. 1980. Системното познание. софия: Наука и изкуство
17. Рубинщайн, С. Д. 1977. Битие и съзнание. За мястото на психическото във всеобщата взаимна връзка на явленията от материалния свят. София: Наука и изкуство
18. Харари Ю. Н. 2015. Н. Homo Daus. Кратка история на бъдещето. София:
19. Хокинг, Стиван. 2003. Теория на всичко. София:
20. Шейков, Николай. 1980. Живот и симетрия. София: Народна младеж
За връзка: е-маil: begetron426@abv.bg




Гласувай:
17



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 2898494
Постинги: 370
Коментари: 4166
Гласове: 87745
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031