Едно от свидетелствата за присъствието на бъдещия писател в това добруджанско училище е запазената малка стаичка, в която той живее и работи. Тя е скромно уредена. По думите на журналиста Атанас Статев това е “стаичка-светилище”. На масичката е оставена книга, озаглавена “Памятна книга”[1]. Нейните страници са съхранили и преклонението, и възхитата, и дори мълчанието пред богатото слово на писателя. Думите тук са кратки, но те крият в себе си спомена за едно неповторимо изживяване сред атмосферата и духа на Добруджа и нейния певец Й. Йовков.
“Памятната книга” е започната на 23 юли 1957 г. от учителя, колегата и приятеля на белетриста Ловчо Стоянов. Нейните страници разказват за сторения жест: “Аз турям началото на тая памятна книга и нека тя се пази на вечни времена и служи да се отбелязват спомените за Йовков…”. На този ден Ловчо Стоянов посещава красенското училище и като река потичат спомените върху белия лист за учениците, за колегите учители и за скъпия приятел. Неговият завет – да останат дири от присъствието на писателя в с. Каралий (дн. с. Красен), е изпълнен от дъщерята Елка Йовкова. Тя ще напише само два реда и те са след споделените мигове, че е надникнала в скромния свят на своя баща. След нея е и съпругата Деспина Йовкова. В “Памятната книга” тя оставя своето скромно и деликатно присъствие, изпълнено с дълбоко вълнение. В написаните редове скрива личното си име и остава единствено като госпожа Йовкова. Редове за скъп спомен от присъствието на твореца оставя и семейството на Ловчо Стоянов.
Поклон пред писателя в книгата сторват добруджанката, поетесата Дора Габе, хората на словото Калина Малина, Петър Славински, актьори и журналисти. Малката стаичка се посещава и от иноземци, оставили споите вълнения на родния си език. Най-спонтанни и искрени пред белия лист са учениците. От техните редове се чете дълбока признателност пред вълшебното слово на писателя Й. Йовков.
Всеки, който е пристъпил прага на малката стаичка в каралийското училище, ще отнесе спомена за “великата скромност на певеца на Добруджа”. Паметта е послание към поколенията и времето. Много от страниците в тази книга са вече заличени от годините, но тя все така е оставена отворена за мислите на идните поколения при досега с Йовковите произведения.
[1] “Памятна книга”. Книгата е започната на 23 юли 1957 г. от приятеля и колегата на писателя Ловчо Стоянов. Тя се съхранява в училището, днес превърнато в музей, в с. Красен. Йовков работи там от 1907-1912 г. като учител и директор. Ксерокопие. – Научно-спомагателен фонд “Йордан Йовков” на Исторически музей – Добрич – инв. 3921.