Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2020 19:13 - Пелопонес – стара българска земя - 1
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 2702 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 08.05.2021 10:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Когато човек се запознае с нападенията на аваро-българския съюз на Солун, особено с „Чудесата на свети Димитър Солунски“, научава за нахлуване на Българи до Атина, прогонване на гърците от Пелопнес, оставяйки останалите жители непокътнати и т.н. От Монемвазийската хроника (XV-XVI. в.) научаваме за славинийте в Пелопонес, автономни държави на езери и милини, съществували до времето на Никофор, и споменавани и по време на Кръстоносните походи. Сведения за това читателя може да намери в глава „10. Авари и българи: аваро-български съюз“ на Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

 image

Човек придобива впечатление, че бързото завземане на Пелопонес се дължи на въстание на местни жители срещу гърците, а не на пришълци, дошли с Куберовите и Мавровите войски от Панония. През 1941 година излиза книгата:

Max Vasmer, Die Slaven in Griechenland, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941. Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig 1970. http://macedonia.kroraina.com/en/mv/

в която авторът грижливо е издирил над 3000 български наименования на селища, области, планини, реки и др. в Пелопонес. Г-н В. Тракийски се е постарал да транскрибира тези имена на български в

http://bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG-toponimia-v-GR.pdf

Удивително! Откъде се е взело такова масивно присъствие на българи в Пелопонес. Изчерпателен отговор намираме в глава „8.4. Пелопонесците“ в книгата

Д-р Ганчо Ценов, Готи или Българи, Критично изследване на източниците за историята на старите скити, траки и македонци с две карти, ЛАЙПЦИГ 1915, Leipzig 1915, Verlag der Dykschen Buchhandlung, Забранена в България от 1944 до 1990, Превод от немски д-р Николай Иванов Колев. Издателство GUTA-N, София, 2018, ISBN 978-619-7444-09-4. Стр. 270.

https://www.book.store.bg/p238666/goti-ili-bylgari-d-r-gancho-cenov.html

https://ciela.com/goti-ili-balgari.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=49732

 image

Тука поместваме тази глава:

8.4. Пелопонесците

Тъй като вече беше установено, че българите са прастарите жители на Тракия, то би следвало да се изследва колко далеч на юг са се простирали траките и в какви взаимоотношения са били с елините.

Обикновено се предполага, че гърците са късни пришълци в Елада, която по-преди е била населена с пеласги. Така напр. Херодот казва веднъж: „…в сегашната Елада, която някога се е наричала Пеласгия[1]…“ и по-нататък „Атиняните обаче са били по това време, когато пеласгите са притежавали цяла Елада, пеласги и са се наричали кранайци.”[2].

Не Атика и Пелопонес, а Йония е била първо населена от пеласги (Herodot I, 146; VI, 137ff. ; VII, 94). Гърцизмът, изглежда, за първи път се е появил в Атика и оттук се е разпространявал по полуострова. За по-късни времена Херодот под пеласги разбира главно дорийци и пелопонесци, докато атинците и йонийците означава като елини. (253) Така той пише веднъж: „След това той (Крез) изучи с голямо старание кой е най-силният измежду елините, за да се постарае да спечели неговото приятелство. И той узна, че измежду всички други най-силни са лакедемонците и атиняните, първите от дорийско, вторите от йонийско племе, тъй като тези две племена са били преди време главните народи. Едното племе е пеласгийски, а другото елински народ[3]. Едното никога не се е изселвало, другото обаче многократно се е преселвало. Тъй като при цар Девкалион те са живеели в страната Фтиотис, но при Дорос, сина на Елин, в околността на Оса и Олимп, която се нарича Хистаеотис. От Хистаеотис били пропъдени от кадмирците, след това живели на Пинд под името македонци. Оттам те отново потеглили и отишли в страната на Дриопис и от Дриопис те дошли след това в Пелопонес и се наричат сега дорийци“ (I, 56).

            С това Херодот прави разлика между дорийци и йонийци или обаче между лакедемонци и атиняни. Първите той означава като пеласги, или като един народ с пеласгийски произход. Пеласгите обаче не са били елини, тъй като той продължава своето описание по следния начин: „Какъв език са говорили пеласгите не мога да кажа със сигурност. Ако обаче може да се съди по пеласгите, които са останали и които живеят отвъд тирентците в град Кресон и преди време са били съседи на онези, които днес се наричат дорийци – те обитавали по същото време страната, която днес се нарича Тесалиотис – и към тях пеласгите, които са основали градовете Плакиа и Скилаке на Хелеспонта и които се съюзили с атиняните, които обаче иначе са си пеласгийски градове, те всички са променили имената си; та значи, ако трябва да се съди по това, то пеласгите са говорили чист варварски език. След като това е така с пеласгите, то народът на Атика, който е пеласгийски, когато е преминал при елините, е приел едновременно и един друг език. Така че крестонците не разбират никой от своите сегашни съседи, и плакийците също, те обаче помежду си се разбират. Това доказва, че те имат онзи именно начин на говорене, който са донесли със себе си, когато са дошли в тези земи. Елините обаче са говорили, както ми става ясно, от самото начало винаги един и същ език. Отделени от пеласгите, те били слаби и незначителни, но те нараснали в голямо количество, след като много други многочислени народи се присъединили към тях. Както ми изглежда, и (254) пелазгийският народ не е станал много голям, тъй като е бил варварски[4].

            От приведените тук разсъждения на Херодот се вижда, че пеласгите не са били гърци, че Тесалия е била населена от пеласги, тоест не от гърци и че в Атика е станало едно смесване на пеласги и хелени, т.е. елините са дошли от някъде си при пеласгите.

            Тукидид описва етническите състояния в Гърция преди и след Троянската война по следния начин:

„За каквото вече казах за слабостта на старите гърци, имам на ръка още едно силно доказателство за това, че гърците очевидно преди Троянската война нищо не са предприемали със съюзени сили. Даже аз не вярвам, че тогава тази страна е имала това общо име Елада, или изобщо преди времето на Елин, сина на Девкалион, се е знаело нещо за това име, а по-скоро всяка народност си е имала своето име, при което името пеласги е имало особен обхват, и едва след това, тъй като Елин и неговите синове станали силни във Фтиотис, и след като те били канени в различни градове на помощ, то при тези или онези името „елини“  все повече е влизало в обращение. Но самостоятелно това име не е могло да се наложи още дълги времена.[5] Омир ни дава за това нагледно доказателство; тъй като, макар че е живял дълго време след Троянската война, той не прикрепя това име за всички, а единствено и само за фтиотите, които са се сражавали под командването на Ахил и които били първите, които били наречени елини; а иначе той нарича в своите стихове тези народи данайци, агривци и ахейци. Така той не споменава и варварите, което според мене идва оттам, че все още гърците, за разлика от онези, които са били обхванати от едно общо име, не са имали име, което би се различавало от тяхното. Тези гърци, които в различни градове в началото са се отличавали от останалите по своя общ език и след това са (255) получили общо име, не са извършили нищо съвместно преди Троянската война поради недостатъчна взаимна обвързаност.“[6]

            Значи, Тукидид допълва Омировия разказ. Меродавните гръцки автори са единни във възгледа, че гърците са били в началото  незначително количество. Те са станали многобройни поради това, че варвари са приемали техния език. Това е станало първо в Атика и в нейните близки околности, тъй като пелопонесците до Късното средновековие дефинитивно не са били елинизирани. Перикъл нарича пелопонесците ουχ ομόφυλοι, племе от друга раса. В една от своите речи той казва за тях:

            „Истина е, че в едно-единствено сражение пелопонесците и техните съюзници са в състояние да победят всички гърци; да се води една война срещу една сила, която само като ѝ погледнете превъзходството във въоръжението им над вашето, не сте в състояние да … Те всички имат общо право да гласуват, тъй като обаче техните племена са от различен произход, то всяко мисли за своята собствена изгода.“[7]

            Следователно по времето на Перикъл Пелопонес не е бил населен само от гърци. Там са живеели варвари, които наистина са притежавали гръцки граждански права, народностно обаче не са принадлежали към гръцката раса.

            Кои са били тези другоплеменни пелопонесци?

            Херодот ги нарича пеласги и ние искаме да запазим това име. Пеласгите, които първоначално са населявали цялата Елада, са се запазили в историческо време главно в Тесалия, докато южно от Тесалия живеещите пеласги са били спечелени за елинската култура. Според Страбон пеласгите са били предимно тесалийци[8].

            Между устието на река Пеней и Термопилите до планинската област на Пинд Тесалия според Страбон се е наричала Пеласгийски Аргос, защото пеласгите някога са владеели тази земя[9]. (256)

            И: „Що се отнася до пеласгите, то почти всички са единодушни, че те са били едно старо народностно племе, което се е простирало до цяла Елада, особено обаче е разпространено между аеолирците в Тесалия.“

            В Тесалия около Лариса на Пеней са живеели пеласгите и според Омир, както се вижда от следите стихове:

            „Но Хипотос водеше опитните с копието пеласгийски племена от Лариса, страна на плодородна земя.“[10]

            Западно от областта на изворите на река Пеней се е намирала Додона, чийто Зевс, Омир нарича пеласгийски:

            „Зевс, дидонския цар пеласгийски“, и т.н. Il. XVI, 233.

            Също така и епирските народности са с пеласгийски произход (Str. V, II, 4).

            След като знаем сега това, то ние бихме могли да разрешим някои досега неразрешени загадки.

Още Тукидид нарича акарнаните, живеещите на Амбракския залив, амфилохи, както и недалеч от тях живеещите хаони варвари, т.е. не гърци. Той е мислил за тези народности следното:

„По същото това време, още в края на лятото, самите ампракийци и мнозина от варварите, които те били свикали под оръжие, потеглили на поход срещу Амфилохийския Аргос и срещу останалата част от Амфилохия. Ето обаче къде се корени началото на враждата на ампракийците срещу жителите на този Аргос. Амфилох, синът на Амфиарей, след като се завърнал у дома си от Троянската война и не харесал положението в Аргос, завладял Амфилохийския Аргос и цяла Амфилохия, разположена край Ампракийския залив, като нарекъл града Аргос, т.е. със същото име като своята първоначална родина. Този град бил най-големият в Амфилохия и жителите му били най-силни. Много поколения обаче по-късно, притиснати от злополуки, амфилохийските аргосци поканили да се присъединят към тях ампракийци, които били непосредствени съседи на Амфилохия. Тогава именно ампракийците усвоили гръцки език, който те говорят до днес и който те заимствали от ампракийците, които се присъединили по споменатия начин към тях. Останалите жители обаче на Амфилохия са варвари.“[11] Агравийците, значи, не са били елини. Живеещите на морето амракиоти са били гърци, (257) а живеещите във вътрешността на страната не са били гърци. Според това сушата първоначално не е била гръцка.

            Тъй като амфилохийците са произхождали първоначално от Пелопонеския Аргос, то според това те са били пелопонески агриви, а не гърци. За тях трябва да е мислил Перикъл, като казва, че пелопонесците са били другоплеменен народ. Гърците се появяват първо по периферията като колонисти и елинизират по-късно вътрешността на страната.

            Също и другите съседи на ампракиотите от вътрешността на страната не са били гърци. За акарнаните напр. Полибий пише, че са роднини на македонците. Акарнанският пратеник Ликискус е казал на лакедемонците: τότε μεν γαρ υπeρ ήγεμονίας και δόξης εφιλοτιμετσθε προς Άχαιους και Μακεδόνας δμοφύλους και τον τούτων ήγεμόνα Φίλιππον (Polyb. IX, 37, 7). А за Аргос Страбон пише:

            „И накрая Аргос означава при по-новите също и едно поле, при Омир обаче никога; особено, мисли се, че това е македонски или тесалийски диалект.“[12]

Чрез това Страбон казва ясно, че македонците и тесалийците не са гърци.

И аетолите не са били елини.

Евританите, които са представлявали по-голямата част от Аетолия, са говорили неразбираем език и са се хранили със сурова храна, т.е. били са варвари[13]. При Еврипид (480-405 пХ) във „Финикийката“ аетолиецът Тидеус изглежда на Антигона като αλλόχρως οπλοισι μιξοβάρβαρος (Vers 133-8). Освен това Полибий подчертава изрично, че повечето аетолийци не са елини[14]. Сега тези негръцки аетолийци и акарнанците, техните съседи, са говорели един и същ език, както и македонците[15]. Според това може да се каже, че на сушата, северно от залива на Коринт, гърци не са живеели. Едва по-късно вътрешността на страната е завладяна откъм морето и елинизирана. Този факт, изглежда, не е разбран от всички, тъй като повечето от изследователите, работещи в тази област, защитават становището, че гърците били дошли от север към Елада. Заедно с други индогерманци те живели някъде си по Дунава и през Македония и Тесалия били се преселили в днешната Елада. Сега пък не се знаеше как да се обяснят негръцките елементи в гръцкия език. Мисли се, че те произхождат автохтонното от негръцко (258) и неиндогерманско първично население. Според този възглед гръцкият език би следвало да бъде намерен толкова по-нечист, колкото се отива по на югоизток. Тук обаче имаме точно обратното. Когато се направиха опити, изхождайки от тази теория, да се тълкуват местни и речни имена, то тълкуващите не успяха, както ние можем да видим при Херман Хирт, който се изразява за това по следния начин: „Имената на места, реки и върхове са важни помощни средства, за да се установи разпространението на стария местен език. Докато тълкуването на топологични имена на келтски, германски и славянски области чрез индогерманския в много случаи не представлява изобщо някаква трудност, то по-голямата част от гръцките имена е неразбираем. Със сигурност са правени опити да се изведе всичко от елинския или от индогерманския, но резултатите са неубедителни, пък и по-късни работи едва ли биха имали успех. Точно по отношение на най-важните имена Атина, Спарта, Тебен (Тива) опитите за тълкуване са неуспешни.“[16]

            Опитът за тълкуване е неуспешен точно при онези имена, които непременно би следвало да се смятат за гръцки, тъй като гръцката нация е тръгнала от Атина и Тебен. И след като с гръцкия имената Атина, Спарта, Тебен не могат да се изтълкуват, то следва да се приеме, че първите гърци не са били индогерманци. Гръцкият обаче е един индогермански език, защото се е развивал на индогерманска земя. Малкото неиндогермански гърци са дошли при едно негръцко, но индогерманско население, с които те са се смесили. По този начин е възникнал гръцкият език. До това заключение трябва да се стигне, ако се изучат историческите извори, според които гръцката нация се е разпространявала от морето на север. Що се касае до тълкуването на гръцките имена на местности, реки и планини, то ще трябва да почакаме, докато отношението на българския към гръцкия език бъде изяснено по-добре. Без при това да се вземе предвид българският език, споменатите гръцки имена не могат да се тълкуват с успех. За да се подчертае значението на българския език за това, нека дадем един пример: гръцкото θεος е латинското deus; гръцкото Tenuis aspirata се среща в латинския като Media. Наред с θεος гърците имат още едно означение за бог, тъй като под Ζευς се разбира не само най-висшето божество, но самото понятие бог. Зевс се нарича и Διος (Deus). При склонението формата Ζευς се получава само в именителен и звателен падеж, (259) за другите падежи се използва формата Διος. Склонява се по следния начин: Ζευς, Διος, Διι, Δια, Ζευ. Оттук се вижда, че формата Зевс и Диос, т.е. Деус са едни и същи. Тъй като гръцкото θ се среща в българския не само като д, но и като з (гр. θερ-, бг. жер-ава; гр. εθνος, старобг. език и т.н.), така гръцкото θεος, след като заменим гръцкото θ чрез д и з, става на Цеос и Деос. „Цеус“  следователно не е нищо друго освен гръцкото „θεος“, произнесено на български.

            Ако вземем българския език на помощ, ще можем да тълкуваме и думата Αθηνα по-добре. Имайки предвид, че гръцкото θ става на български на д и че в българския по-късно е станала една метатеза, особено при началните срички, то ние можем да кажем, че гръцкото Αθηνα е латинското Diana и че съответства на новобългарското Яна.

            Историкът Велах не е взел предвид тези факти и затова не е могъл да използва езиковия материал, с който е разполагал адекватно. Според него гърците били дошли от север. Първо те били живели в Македония на Аксиос, така че македонците били чисти гърци с тази разлика, че те говорели език, който гърците смятали за чужд. Той пише за това следното:

            „По време на нашествието гръцкият език не ще да се е различавал съществено от индогерманския първичен език или неговия западен клон и по-късно диалектът, който се е говорел първо в заетите местности по Аксиос и в македонските планини, е запазил един толкова старинен характер, че той звучи за гърци от други области като чужд език. Многобройни думи, които съществуват в поезията, са останали тук живи; преди всичко тук са се запазили старите индогермански aspirierten Mediae (Βερενικα, Ξανδικος, Μαγας = Φερενικη, Ξανδικος, Μαχας), които на всички други диалекти са станали на Tenues. Тази промяна на звуковете е станала, след като са завзети Тесалия и Епир, което се доказва с името на езерото Boebeis (= Φοιβηις) и на град Baeake (= Φαιακη). Но и иначе епирският и в някои отношения тесалийският диалект са близко сродни с македонския. Тесалийският пък стои до беотийския толкова близо, че някога трябва да е имало връзка между двата диалекта. Напротив, Китаерон или по-скоро тези южни предпланини и Еврифос образуват един диалекен раздел; диалекта на Атика и Евбея, които се говорят отвъд границата, заемат едно самостоятелно положение, характеризиращо се именно чрез заглушаване на общогръцкото дълго а до е, което се среща само тук,  (260) и асимилирането на t пред i (μηρηρ, διδωσι = ματηρ, διδωτι). Последното явление се завръща и в аркадския език, който върви многократно с тесалийския. Тъй като този диалект се говори в Кипър, то би трябвало да е владеел още по време на колонизирането на този остров, около прехода на второто към първото хилядолетие, част от бреговите области на Пелопонес и вероятно и целия полуостров (Buck, Greek Dialects. Boston 1910).

            В исторически времена обаче по всички брегове на Пелопонес са се говорили диалекти, които показват частично старинни форми (напр. διδωτι вместо аркадско-кипърското διδωσι); въпреки много локални разлики те са помежду си най-тясно сродени и се намират в близост до диалектите, които се говорят в Средна Гърция, Фтиотийска Ахея, областите на Спехикос, в Локсис и Фокис. Също така и беотийският е силно повлиян от този така наречен „дорийски“ диалект, също така, макар и в по-малка степен, от теслийския.“[17]

            Ако се обобщи казаното накратко, то може да се каже, че гръцкият език според Белах се е разпаднал на два диалекта: в дорийския, който се е говорел в Македония, Епир, Тесалия и Пелопонес, и на един друг (йонийски), който се е говорел в Атика и Евбея. Тази констатация в общи линии е сполучлива, само че авторът не обяснява откъде идват тези разлики. Ако се съпостави тази езикова констатация със свидетелствата, които приведохме по-горе, че в Тесалия, Аетолия, Акарнания и Пелопонес са живели варвари, то ще се разбере, че разликата в диалектите тук е възникнала чрез въздействието на езика на варварите. Белах, както и други изследователи изтъкват, че тук освен гръцкият Tenues aspiratae се е запазил и Mediae. Тези Mediae обаче са точно едно качество на българския език. Така например гр. θυμος, лат. fumus, староинд. dhuma, лит. dumai (пушек), старобг. думъ und душа; гр. θυρα, старобг. двьрь; гр. θειος (чичо), старобг. дедъ (дядо), рус. дядя (чичо); гр. φερο, лат. fero, староинд. bhar-, фриг. -βερ-(в αββερετ), старобг. бера; гр. φημη, новобг. бъбра; гр. νεφος, старобг. небо (небе); гр. ομιχλη, староинд. megha (облак), старобг. мъгла; гр. αλφι (хляб), бг. л(й)абъ (хляб); гр. δολιχος, старобг. длъгъ, новобг. също дълъгъ, рус. дологъ; гр. χορτος, лат. hortus, старобг. градъ, рус. городъ; гр. χην, лат. anser (за hanser), старобг. гозъ; гр. χρομος (шум), старобг. громъ (гръм). Относно промяната на гръцкото a в e и асимилирането на t пред i (ματηρ.

            Тъй като тук тези мирмидони, за които става дума, са пеласги, т.е. от варварски произход, а според Омир Ахил е вербувал своите войници в околностите на Пеласгийския Аргос, то е било съвсем естествено да се смятат пеласгийските мирмидони за българи. Правило се е разлика между мирмидони и елини, тъй като мирмидоните не се идентифицират като елини[19], както може да се види по-нататък от „Илиада”, където се казва:

            Троянци и ликийци и мирмидони и ахейци[20].

Не е казано, че всички народи, които са воювали в Троянската война на страната на гърците, са били гърци. На страната на гърците са воювали и жителите на Додона[21], макар и те да не са били гърци; те се означават още от Омир като пеласгийски варвари.

Според Омир Ахил се е молил със следните думи на Зевс:

 

Зевсе додонски, царю пеласгийски, заповядващ далеко,

царстващ в студена Дидона! Селерите (жреците) ти дружно

с тебе живеят и спят на земята с нозе неумити.

Както преди ме послуша, когато аз тъжен те молих,

та ме почете и тежко наказа войската  ахейска,

също и днеска те моля, ти пак изпълни ми молбата: (262)

сам ще остана при моите кораби в стана, обаче

в боя изпращам Патрокла с мнозина мъже мирмидонци.

            Ти, силногръмецо Зевсе, дари му успеха и слава![22]

 

[1] ...αϋτη τής νυν "Ελλάδος, πρότερον δέ Πελασγίης καλεομένης τής αύτης ταύτης. ΙΙ, 56.

[2] Άθηναίοι δέ έπί μέν Πελασγών έχόντων την την Έλλάδα καλεομένην ησαν Πελασγοί. VΙΙΙ, 44.

[3] ίστορέων δέ εϋρισκε Λακεδαιμονίους καί Άθηναίους προέχοντας, τούς μέν τού Δωρικού γένος, τούς δέ τού Ίωνικού. ταύτα γάρ ήν τά προκεκριμένα, έόντα το άρχαϊον το μέν Πελασγικόν, το δέ Έλληνικον εθνος. Her. Ι, 56.

[4]...ήσαν οί Πελασγοί βάρβαρον γλώσσαν ίέντες. ει τοίνυν ήν καί πάν τοιοϋτο τό Πελασγικόν, τό "Αττικόν εθνος έόν Πελασγικόν αμα τη μεταβολη τη ές "Έλληνας καί τήν γλώσσαν μετέμαθε... τό δε Έλληνικόν γλώσση... άπό σμικροϋ τεο τήν aρχην όρμώμενον αϋξηται ές πληθος τών έθνέων, Πελασγών μάλιστα προσκεχωρηκότων αύτψ καί άλλων έθνέων βαρβάρων συχνών. προς δή ών έμοιγε δοκέει ούδέ τό Πελασγικόν έθνος, έόν βάρβαρον, ούδαμά μεγάλως αύξηθηναι. Herod. Ι, 57-58.

[5]...Πελασγικόν έπί πλείστον aφ" έαυτών τήν έπωνυμίαν παρέχεσθαι, Ελλινος δέ καί τών παίδων αύτοϋ έν τη Φθιώτιδι ισχυσάντων, καί έπαγομένων αύτούς έπ" ώφελία ές τάς αλλας πόλεις, καθ" έκάστους μέν ηδη τη όμιλία μάλλον καλεϊσθαι "Έλληνας, ού μέντοι πολλοϋ γε χρόνου έδύνατο καί ατασιν έκνικήσαι. Thukyd. Ι, 3.

[6] Οί δέ ουν ώς εκαστοι "Έλληνες κατά πόλεις τε οσοι άλλήλων ξυνίε σαν καi ξύμπαντες ϋστερον κληθέντες ούδέν πρό τών Τρωικών δι" άσθένειαν καί άμειξίαν άλλήλων άθρόοι έπραξεν. Thukyd. Ι, 3.

[7] πάντες τε ισόψηφοι οντες καί ούχ όμόφυλοι τό έφ" έαυτον εκαστος σπεύδη Thukyd. Ι, 141.

[8] Άγυλλα γάρ ώνομάζετο τό πρότερον ή νϋν Καιρέα, καί λέγεται Πελασγών κτίσμα τών έκ Θετταλίας άφιγμένων. Str. V, ΙΙ, 3, p. 220.

[9] καί τό Πελασγικόν Αργος ή Θετταλία λέγεται, τό μεταξύ τών έκβολών του Πηνειου καί τών Θερμοπυλών εως τής ορεινής τής κατά Πίνδον, διά τό έπάρξαι τών τόπων τούτω τούς Πελασγόυς. V, ΙΙ, 4, p. 221.

[10]            Ίππόυοος δ" άγε φϋλα Πελασγών έγχεσιμώρων,

των Λάρισαν έριβώλακα ναιετάσκον. Il. ΙΙ, 840ff.

[11]...πολλαίς γενεαίς ύστερον πεισόμενοι Άμπρακιώτας όμόρους οντας τή Άμφιλοχικη ξυνοίκους έπιγάγοντο, και ηλληνίσθησαν την νϋν γλώσσαν πρώτον άπό τών Άμπρακιωτών ξυνοικησάντων· δέ άλλοι Άμφίλοχοι βάρβαροί εισιν. Thukyd. ΙΙ, 68.

[12] ...άργος δέ και τό πεδίον λέγεται παρά τοϊς νεωτέροις, παρ" Ομήρψ δ" ούδ" απαξ·μάλιστα δ" οtονται Μακεδονικόν και Θετταλικόν ειναι. VIII, VI, 9, p. 372.

[13] ...οπερ μέγιστον μέρος έστι τών Αίτωλών, άγνωστότατοι δέ γλώσσαν και ώμοφάγοιεισί,ώς λέγονται. Thukyd. ΠΙ, 94.

[14] αύτών γάρ Αίτωλών ούκ εισιν Ελληνεν οί πλοίους. XVIII, 5, 8.4) Aetolos, Acarnanas, Macedonas eiusdem linguae homines (Livius ΧΧΧ, 29).

[15] Aetolos, Acarnanas, Macedonas eiusdem linguae homines (Livius XXX, 29).

[16]Herman Hirt, Die Indogermanen. StraЯburg 1905. Bd. I. S. 60.

[17] Karl Julius Beloch, Griechische Geschichte. StraЯburg 1912. Erster Band. S. 87ff.

[18] καί απηλθε μετά τών Άτρειδών ό αύτός "Αχιλλεύς, εχων "ίδισν στρατόν τών λεγομiνων Μυρμιδόνων τότε, νυνί δέ λεγομένων Βουλγάρων, τριών χιλιάδων, αμα Πατρόκλψ στρατοπεδάρχη καί Νέστορι· οίτινες έδυσωπήθησαν παρά Χείρωνος καί Πηλέως καί Θέτιδος συνείναι τψ Άχιλλεί. απηλθε δέ ό "Αχιλλεύς μόνος μετά τοϋ ιδίου στρατσϋ έπί τό "Ιλιον των "Αργείων καί τών Μυρμιδόνων. Johannes Malalas, Chronogr. Bonnae, p. 97ff.

[19]            Νϋν αυ τούς οσσοι τό Πελασγικόν Αργος εναιον,

οί τ" Αλον οί τ" Άλόπην οί τε Τρηχϊν" ένέμοντο,

οί τ" ειχον Φθίην ήδ" "Ελλάδα καλλιγύναικα,

Μυρμιδόνες δέ καλεϋντο καί Έλλινες καί Άχαιοί,

τών αυ πεντήκοντα νεών ήν άρχός "Αχιλλεύς. Il. ΙΙ, 681 ff.

[20]            Τρώες καί Λύκιοι καί Μυρμιδόνες καί Αχαιοί. Il. XVI, 564.

[21]            οί περί Δωδώνην δυσχείμερον οικί" εθεντο,

οί τ" άμφ" ιμετρόν Τιταρήσιον εργ" ένέμοντο,

               ος ρ ές Πηνειόν προιει καλλίροον ϋδωρ...Il. ΙΙ, 75off.

[22]            Ζευ aνα, Δωδωναίε, Πελασγικέ, τηλόθι ναίων,

Δωδώνης μεδέων δυσχειμέρου· άμφι δέ Σελλοι

σοι ναίοuσ" ύποφηται άνιπτόποδες χαμαιευναι.

ήμέν δή ποτ" έμόν έπος έκλυες εύξαμένοιο,

τίμησας μέν έμέ, μέγα δ" ίψαο λαόν "Αχαιών,

ήδ "έτι και νυν μοι τόδ" έπικρήηνον έέλδωρ·

αύτός μέν

Следва продължение в: 

http://historybg2018.blog.bg/history/2020/06/02/pelopones-stara-bylgarska-zemia-2-prodyljenie.1713444

 

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D
image












Гласувай:
5



1. get - Защо СЛАВЯНСКОТО "море&q...
02.06.2020 19:29
Защо СЛАВЯНСКОТО "море" ОТСЪСТВА в Монемвасииската Хроника?

Както всички СМЕ ЧЕЛИ, още от учебниците си по история, там е споменато, как дошъл 6-ти век, и изведъж от Беларуските и Малоруски ПРИПЯТски блата, „славяните” се качили на лодките еднодръвки(моноксили:)), и акостирали на Дунава.
Формирайки при това 20-30 племена, те дотолкова се „почувствали у дома”, че се заселили от Видин до Пелопонес, и ВСЛЕДСТВИЕ ВСИЧКО ТОВА на Балкани, било САМО ГРЪЦКИ КРЕПОСТИ, и БУШУВАЩОТО ОГРОМНО „СЛАВЯНСКО МОРЕ” между тях. – Е Да, ама не...!!!
Нещо в тази теория куца - и това е обосновката?
- По точно липсата на такава!
Нека сега заровим главите си в един от фундаменталните източници, и да преценим сами, дали наистина това което се твърди е истина.
Ето какво се казва в кратката иначе, МОНЕМВАСИЙСКА Хроника (датировкана описаните в нея събития са от …) ШЕСТИ век.
За незапознатите, Монемвасия, е град в НАЙ-южен Пелопонес, пряк "СВИДЕТЕЛ", на "СЛАВЯНСКОТО" НАШЕСТВИЕ... ??!
Хрониката започва ето така:
„АВАРИТЕ били по род, ХУНСКИ и БЪЛГАРСКИ НАРОД. Те имали коси много дълги, привързани с панделки и сплетени, а ОСТАНАЛАТА ИМ НОСИЯ НАПОДОБЯВАЛА НОСИЯТА НА ДРУГИТЕ ХУНИ. Те били народ измежду онези номади, които обитавали, ОТВЪДните равнини, ОТ полите на Кавказ.
Тъй като ПОСТРАДАЛИ ТВЪРДЕ, от намиращите се В СЪСЕДСТВО ТУРКИ, бягайки от тях те се надигнали от своята земя, преминали крайбрежието на Черно море и пристигнали при Босфора(КИМЕРИЙСКИ – б.м).
А след КАТО СЕ ВДИГНАЛИ ОТТУК, те ПРЕМИНАЛИ земите на много народи, влизали в борба с ония, които се изпречвали на пътя им, докато СТИГНАЛИ БРЕГОВЕТЕ на Истър. Тогава изпратили пратеничество при Юстиниан с молба да ги приеме. Тъй като императорът ги приел честолюбиво(аварите – б.м) получили от него позволение да се поселят в областта Мизия, в града Доростол**, наричан сега Дристра.
**Съобщението в хрониката, че аварите са се поселили в Мизия(около града Доростол) е потвърдено и в други хроники, като „Брюкселска хроника”(писана в 11-ти век, от анонимен автор). Като в нея се казва:
„5.По същото време, аварите избягали от собствените си земи и дошли в пределите на Мизия и Скития”.
- Интересно имаме ли други извори по въпроса? Да!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959433
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2527
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031